(на този, който ми обеща, че "винаги") 

ти си като някакъв шерп
който ме е извел
в подстъпите на джомолунгма
и преди да се огледам
навред
примижала от белотата
и преди да възкликна
о чудо
ти внезапно
ме изоставяш
и побягваш
раниците въргаляйки
сякаш че само аз
с Господа
трябва да разговарям
като Авраам 
чакай
викам след теб
ами върха
още не сме го стигнали

само един орел
побелял от снега
ми помахва с криле

върха
там се стига
единствено сам

отговаря ми ехото