Върнах се
След толкова години се завръщам,
всичко е така, както го оставих.
Мислите си в спомени превръщам,
коя бях, отдавна май забравих.
Вървя по тясната пътечка,
през мене слънцето прозира,
познати да са ми всяка клонка, всяка клечка,
утеха тук сърцето ми намира.
След толкова години пропиляни,
връщам се малко променена.
В шепа, с мечтите разпиляни,
на носилка душата ми ранена.
След толкова години надалече,
връщам се малко гузна, но с надежда.
Приятелите ми ги няма вече -
познати хора, които през рамо ме поглеждат.
Тук съм и вече няма да пътувам,
човекът бил човек, когато е на път.
Искам в старото легло да си сънувам,
за мене вече пътят значи скръб.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Симона Димова Все права защищены
