Върнах се при теб!

Оставих те. Воювах,
за по- доброто бъдеще за нас!
Обичах те, не се преструвах,
казвах го на глас!

В очите ти потъвах,
точно както днес,
докосвах те, изтръпвах,
към тебе имах интерес!

Но отвъд тялото, страстта,
исках ги и тях, разбира се,
но душата ти копнеех,
сърцето ми бушуваше!...

Но трябваше да те оставя!
Заради бъдното добро!
Вярвах в тебе,
но причиних ти толкоз зло!

И заклех се да се върна!
В онзи миг, 
когато куршумът ме прониза,
и разкъса ушитата от тебе риза!

Падах на земята, но летях!
Очите ти във тоя миг съзрях!
Очите на жената,
що ангел беше за душата!...

И върнах се при теб,
герой напет 
с медали славни,
но в ковчег!

Бих се, победихме,
със светло бъдеще децата си дарихме,
ала остана ти сама,
вдовица тъжна, сирота!...

И от оня свят говорих ти,
но не можеше да чуеш!
Бях добре, но това не спря
сълзите ти!

И обещах да се завърна
пак с ръце да те прегърна,
в живот по-лесен,
да дойда с веселата песен

наша! И по нея ти да ме познаеш!
По стиха! Ти ще знаеш,
че за теб е писан той,
че мъжът съм загинал
твой!...

И пиша стихове!
Припявам.
Радост на сърцето пак
ти подарявам!

Върнах се при теб!
Герой напет,
но от друга битка ида,
тази с егото! Не спира!...

Върнах се и коленича,
думите " Прости ми!"
тихичко изричам
и сълза по бузата се стича...

Моля те прости ми!
И усмивка подари ми!