Върнах се при теб!
Оставих те. Воювах,
за по- доброто бъдеще за нас!
Обичах те, не се преструвах,
казвах го на глас!
В очите ти потъвах,
точно както днес,
докосвах те, изтръпвах,
към тебе имах интерес!
Но отвъд тялото, страстта,
исках ги и тях, разбира се,
но душата ти копнеех,
сърцето ми бушуваше!...
Но трябваше да те оставя!
Заради бъдното добро!
Вярвах в тебе,
но причиних ти толкоз зло!
И заклех се да се върна!
В онзи миг,
когато куршумът ме прониза,
и разкъса ушитата от тебе риза!
Падах на земята, но летях!
Очите ти във тоя миг съзрях!
Очите на жената,
що ангел беше за душата!...
И върнах се при теб,
герой напет
с медали славни,
но в ковчег!
Бих се, победихме,
със светло бъдеще децата си дарихме,
ала остана ти сама,
вдовица тъжна, сирота!...
И от оня свят говорих ти,
но не можеше да чуеш!
Бях добре, но това не спря
сълзите ти!
И обещах да се завърна
пак с ръце да те прегърна,
в живот по-лесен,
да дойда с веселата песен
наша! И по нея ти да ме познаеш!
По стиха! Ти ще знаеш,
че за теб е писан той,
че мъжът съм загинал
твой!...
И пиша стихове!
Припявам.
Радост на сърцето пак
ти подарявам!
Върнах се при теб!
Герой напет,
но от друга битка ида,
тази с егото! Не спира!...
Върнах се и коленича,
думите " Прости ми!"
тихичко изричам
и сълза по бузата се стича...
Моля те прости ми!
И усмивка подари ми!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Добромир Иванов Всички права запазени