28 нояб. 2009 г., 20:47

Върнете и в мен детето 

  Поэзия
668 0 3

Опитвах се да бъда пътя,

по който миналото си отива,

провалите ще ги пропъдя,

препускащи в  самотна нива.

 

И в редки мигове, безстрашни,

забивах ножове в небето,

сълзите му за мен са важни,

върнете и в мен детето.

 

Опазих своята вселена,

много странна, носталгична…

Пулсира бавно тази вена,

с кръв отдавна безразлична.

© Георги Георгиев Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??