Върнете и в мен детето
Опитвах се да бъда пътя,
по който миналото си отива,
провалите ще ги пропъдя,
препускащи в самотна нива.
И в редки мигове, безстрашни,
забивах ножове в небето,
сълзите му за мен са важни,
върнете и в мен детето.
Опазих своята вселена,
много странна, носталгична…
Пулсира бавно тази вена,
с кръв отдавна безразлична.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Георги Георгиев Все права защищены
