Nov 28, 2009, 8:47 PM

Върнете и в мен детето 

  Poetry
669 0 3

Опитвах се да бъда пътя,

по който миналото си отива,

провалите ще ги пропъдя,

препускащи в  самотна нива.

 

И в редки мигове, безстрашни,

забивах ножове в небето,

сълзите му за мен са важни,

върнете и в мен детето.

 

Опазих своята вселена,

много странна, носталгична…

Пулсира бавно тази вена,

с кръв отдавна безразлична.

© Георги Георгиев All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??