Опитвах се да бъда пътя,
по който миналото си отива,
провалите ще ги пропъдя,
препускащи в самотна нива.
И в редки мигове, безстрашни,
забивах ножове в небето,
сълзите му за мен са важни,
върнете и в мен детето.
Опазих своята вселена,
много странна, носталгична…
Пулсира бавно тази вена,
с кръв отдавна безразлична.
© Георги Георгиев All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
