28.11.2009 г., 20:47 ч.

Върнете и в мен детето 

  Поезия
659 0 3

Опитвах се да бъда пътя,

по който миналото си отива,

провалите ще ги пропъдя,

препускащи в  самотна нива.

 

И в редки мигове, безстрашни,

забивах ножове в небето,

сълзите му за мен са важни,

върнете и в мен детето.

 

Опазих своята вселена,

много странна, носталгична…

Пулсира бавно тази вена,

с кръв отдавна безразлична.

© Георги Георгиев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??