Върнете се!

ВЪРНЕТЕ СЕ!

Тъгата по Родината ме мъчи,

носталгията бавно ме руши.

И сълзите напират в очите,

и  болка във сърцето ме гнети.

Душата страда раздвоена всеки миг.

Потънала в ямата на нищета.

Дори не стигат сили за последен вик.

Обгърнато е всичко в самота.

Въпросите напират и не дават мира.

Къде сгрешихме, кой ще ни прости?

Но отговорът никога не идва,

открий ме, казва, и ме разбери!

Съдбата никога не трябва да виним

и сигурно, случайно няма за човека.

Но можем всичкото да променим

с волята и мисълта за новата пътека.

Защо напуснахме рождената земя?

И гръб обърнахме на родната стреха.

Там, където се родиха нашите деца

и майки святи ни дариха на света.

Защо избрахме пътища незнайни?

Пред чужди двери чело да склоним.

И да понасяме невежеството обичайно.

А унижението как да изтърпим?

Удобното и лесното приехме бързо.

Със натежали и затворени очи.

Но то така и не успя да грабне

изцяло наранените души.

Илюзията на този свят като един  мираж

примами ни на кораба луксозен и блестящ.

Но всичко се превръща в амбалаж.

Все някога ще сме ненужен и изхвърлен екипаж.

И птиците летят далече по света,

но винаги намират път към родните гнезда.

Така са всички живи същества,

жадуващи, милеещи за своята земя.

И има път назад към родните поля,

към тайната, великата осанка на Балкана.

Към чистите планински езера,

към райските цветя в градината на мама.

Където полъх от вековната гора

ти шепне древни тайни и слова.

Където изгревът е чист като сълза.

И птичи песни пълнят твоята душа.

Там, където зърнал си земната светлина.

И мама над люлката тихо песен  е пяла.

Където щурци ù пригласяха във нощта.

И в сърцето Любов и добро е посяла.

България е Дух, Живот и Пламък!

Такава е за цялата Земя.

И ще ни събере отново и без данък

във бащината стряха, у Дома.

И няма грях да ни тежи в сърцата.

И ще изпълни щастие и нашите души.

И за доброто на децата

отново в лоното си ще ни приюти.

И знам, България ще Бъде!

Тя има мисия на таз Земя.

И не е късно пак да я прегърнем,

изстрадалите, нейните чеда.

Върнете се по родните места!

И този, който вярва, ще го бъде!

Заради вечната, небесната мечта,

да разберем кои сме и защо на таз земя.

Върнете се по родните места!

Такава е повелята на древния ни род.

Небето знае порива на вашата душа,

за да сме вечен, цял един народ.

МариКуза,

28 март, 2007г

Атланта