Върни ме
Ти ме потърси, ти ме намери,
постави ме в дланта си като пухче на разцъфващо цветче,
приюти ме и ме галеше, треперех,
и после духна в ръката си и дом си нямам, вече не...
И после какво? Полетях...
И знаеш ли какво видях?
Видях реки, бушуващи и диви,
с цвят на ирис в любимите очи,
а после летях над изсушени ниви,
със слънчогледи, чакащи последните лъчи,
усилваше се вятърът и все по-бясно се завъртах,
над градове, морета, океани,
красота видях и студ усещах
и все сънувах твойте длани ....
Боже, какво си сътворил?
Не вярвах, че има толкова чудеса,
обаче... знаеш ли, Боже,
сътворил си прекрасен света,
но моля те, кажи му на вятъра
да ме върне обратно... в на онзи красавец дланта...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Авелина Все права защищены
