Ти ме потърси, ти ме намери,
постави ме в дланта си като пухче на разцъфващо цветче,
приюти ме и ме галеше, треперех,
и после духна в ръката си и дом си нямам, вече не...
И после какво? Полетях...
И знаеш ли какво видях?
Видях реки, бушуващи и диви,
с цвят на ирис в любимите очи,
а после летях над изсушени ниви,
със слънчогледи, чакащи последните лъчи,
усилваше се вятърът и все по-бясно се завъртах,
над градове, морета, океани, ...