10 нояб. 2008 г., 09:37

Върви

870 0 0

Две огнени очи,

по-бурни от камини

и пепел черна

като рудник на Мордор.

Кралица снежна

с леден дъх

в огледало синьо

се оглежда

и пръскат се стените

като в смърт жестока.

А тя усмихва се

и сякаш и харесва.

В ръката си тя стиска

огнено сърце.

Чие е, питаш ме,

но ти познаваш го добре.

Ръката до гърдите ми допри

и ще усетиш болка тиха,

че там в студените ми дни

сърцето си й бях продала.

Измъчва го и гърчи се горкото,

но неговата болка е красива.

Ще мрази то,

дори само

без плът останало в двореца.

Красива е

и тя го знае,

но чуждите сърца

 не може да омае.

Но тръгвай ти,

върви сега,

но не, не се бави,

 а тичай,

не поглеждай ти назад,

че дъхът ти лед е вече

и останеш ли със мен,

душата ще ти вземе.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Галя Георгиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...