Две огнени очи,

по-бурни от камини

и пепел черна

като рудник на Мордор.

Кралица снежна

с леден дъх

в огледало синьо

се оглежда

и пръскат се стените

като в смърт жестока.

А тя усмихва се

и сякаш и харесва.

В ръката си тя стиска

огнено сърце.

Чие е, питаш ме,

но ти познаваш го добре.

Ръката до гърдите ми допри

и ще усетиш болка тиха,

че там в студените ми дни

сърцето си й бях продала.

Измъчва го и гърчи се горкото,

но неговата болка е красива.

Ще мрази то,

дори само

без плът останало в двореца.

Красива е

и тя го знае,

но чуждите сърца

 не може да омае.

Но тръгвай ти,

върви сега,

но не, не се бави,

 а тичай,

не поглеждай ти назад,

че дъхът ти лед е вече

и останеш ли със мен,

душата ще ти вземе.