10.11.2008 г., 9:37

Върви

866 0 0

Две огнени очи,

по-бурни от камини

и пепел черна

като рудник на Мордор.

Кралица снежна

с леден дъх

в огледало синьо

се оглежда

и пръскат се стените

като в смърт жестока.

А тя усмихва се

и сякаш и харесва.

В ръката си тя стиска

огнено сърце.

Чие е, питаш ме,

но ти познаваш го добре.

Ръката до гърдите ми допри

и ще усетиш болка тиха,

че там в студените ми дни

сърцето си й бях продала.

Измъчва го и гърчи се горкото,

но неговата болка е красива.

Ще мрази то,

дори само

без плът останало в двореца.

Красива е

и тя го знае,

но чуждите сърца

 не може да омае.

Но тръгвай ти,

върви сега,

но не, не се бави,

 а тичай,

не поглеждай ти назад,

че дъхът ти лед е вече

и останеш ли със мен,

душата ще ти вземе.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Галя Георгиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...