22 авг. 2014 г., 23:47

Върви! 

  Поэзия » Любовная
454 0 2

Ти си тръгваш - няма да те спирам.

Върви при нея! Дай ù любовта!

Аз няма да те моля да останеш,

дори това да искам най-силно на света.

 

Върви! Но знай, че няма да те чакам.

Със сърце ранено аз ще продължа

ще скрия болката в сълзите

и ще се усмихвам на сивата тълпа.

 

Бъди спокоен - друг не ще обичам.

Ти ограби моята душа.

Но с теб ще бъда аз студена,

не ще ме видиш да тъжа.

 

И когато срещнем се на пътя,

и извърна поглед от твоите очи,

не е, защото не искам да те виждам,

а защото много ме боли.

 

Когато с думи те убивам

и с други виждаш ме в нощта,

знай, че не е от омраза -

така ме учи гордостта.

 

Върви, вече закъсняваш!

Тя те чака, не я обричай на самота.

Макар и късно, аз ще тръгна,

ала без вяра в любовта!

© Ками Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Силно и болезнено!Пълно със сива тъга, но и с гордост и достойнство!Не страдай!Бъди щастлива!Стихотворението е изключително смислено и съдържателно!Огромно браво!
  • Едва ли има някой, който заслужава подобен стих... Добре си го измислила.
Предложения
: ??:??