Aug 22, 2014, 11:47 PM

Върви!

  Poetry » Love
620 0 2

Ти си тръгваш - няма да те спирам.

Върви при нея! Дай ù любовта!

Аз няма да те моля да останеш,

дори това да искам най-силно на света.

 

Върви! Но знай, че няма да те чакам.

Със сърце ранено аз ще продължа

ще скрия болката в сълзите

и ще се усмихвам на сивата тълпа.

 

Бъди спокоен - друг не ще обичам.

Ти ограби моята душа.

Но с теб ще бъда аз студена,

не ще ме видиш да тъжа.

 

И когато срещнем се на пътя,

и извърна поглед от твоите очи,

не е, защото не искам да те виждам,

а защото много ме боли.

 

Когато с думи те убивам

и с други виждаш ме в нощта,

знай, че не е от омраза -

така ме учи гордостта.

 

Върви, вече закъсняваш!

Тя те чака, не я обричай на самота.

Макар и късно, аз ще тръгна,

ала без вяра в любовта!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ками All rights reserved.

Comments

Comments

  • Силно и болезнено!Пълно със сива тъга, но и с гордост и достойнство!Не страдай!Бъди щастлива!Стихотворението е изключително смислено и съдържателно!Огромно браво!
  • Едва ли има някой, който заслужава подобен стих... Добре си го измислила.

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...