Върви!
Ти си тръгваш - няма да те спирам.
Върви при нея! Дай ù любовта!
Аз няма да те моля да останеш,
дори това да искам най-силно на света.
Върви! Но знай, че няма да те чакам.
Със сърце ранено аз ще продължа
ще скрия болката в сълзите
и ще се усмихвам на сивата тълпа.
Бъди спокоен - друг не ще обичам.
Ти ограби моята душа.
Но с теб ще бъда аз студена,
не ще ме видиш да тъжа.
И когато срещнем се на пътя,
и извърна поглед от твоите очи,
не е, защото не искам да те виждам,
а защото много ме боли.
Когато с думи те убивам
и с други виждаш ме в нощта,
знай, че не е от омраза -
така ме учи гордостта.
Върви, вече закъсняваш!
Тя те чака, не я обричай на самота.
Макар и късно, аз ще тръгна,
ала без вяра в любовта!
© Ками All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Силно и болезнено!Пълно със сива тъга, но и с гордост и достойнство!Не страдай!Бъди щастлива!Стихотворението е изключително смислено и съдържателно!Огромно браво!
-
Едва ли има някой, който заслужава подобен стих... Добре си го измислила.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
