3 авг. 2008 г., 07:49

Върви

1.2K 1 1
Край! Да, тръгваш си вече.
И сигурно виновна пак съм аз.
Край! Не издържам повече
да съм виновна винаги за нас!

С какво заслужих да ме мразиш,
какво ти сторих, моля те, кажи,
но за теб е лесно и ще ме оставиш,
дори от болка твоето сърце отново да кърви!

Върви! И за миг дори не се обръщай,
не мисли за мен и забрави.
Върви! По-добре не ме прегръщай,
не ме целувай ,моля те, върви!!!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Владимирова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...