13 дек. 2007 г., 09:14

Върви си!

915 1 8
Ще ми простиш ли, ако ти кажа,
че вече не те обичам. Имам нужда от малко самота.
Не ми върви пред краката. Пречиш, започвам да лая.
За нахалство - първа ще получиш грамота.

Доста време изкарах с теб. Значи вече имам подобрение.
Единствено външността ти ме е спирала да бъда груб.
Не си мисли за преждевременното ми погребение,
защото не моята глава прилича на куб.

Интересно ми е вече, защо не ме боли от тази раздяла.
По-рано бих се ядосал, бих чупил. Даже щях да се разплача.
Но сега искам даже да те виждам още цяла.
Вече поумнях. Никой не може да ме направи сираче.

Има пътища и за теб. Върви по тях.
Не ме закачай вече. Имам си свободата.
Нямам нужда да привличам хорския смях.
Жаден съм. От чистия извор искам да си изпия водата.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Явор Перфанов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Жаден съм. От чистия извор искам да си изпия водата.

    Вечният стремеж и целта на търсенето!
    Браво!
  • Правото...правото на свобода...
    ...
    Познато; не мисля , че е гняв, просто констатация.
    Поздрави!
  • Много категорично.Някога си я обичал....Но си го написал хубаво!!
  • Тежки думи...тъжно ми стана...
  • Гневен си!Укроти го!
    Иначе стихът ми хареса!

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...