13.12.2007 г., 9:14

Върви си!

917 1 8
Ще ми простиш ли, ако ти кажа,
че вече не те обичам. Имам нужда от малко самота.
Не ми върви пред краката. Пречиш, започвам да лая.
За нахалство - първа ще получиш грамота.

Доста време изкарах с теб. Значи вече имам подобрение.
Единствено външността ти ме е спирала да бъда груб.
Не си мисли за преждевременното ми погребение,
защото не моята глава прилича на куб.

Интересно ми е вече, защо не ме боли от тази раздяла.
По-рано бих се ядосал, бих чупил. Даже щях да се разплача.
Но сега искам даже да те виждам още цяла.
Вече поумнях. Никой не може да ме направи сираче.

Има пътища и за теб. Върви по тях.
Не ме закачай вече. Имам си свободата.
Нямам нужда да привличам хорския смях.
Жаден съм. От чистия извор искам да си изпия водата.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Явор Перфанов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Жаден съм. От чистия извор искам да си изпия водата.

    Вечният стремеж и целта на търсенето!
    Браво!
  • Правото...правото на свобода...
    ...
    Познато; не мисля , че е гняв, просто констатация.
    Поздрави!
  • Много категорично.Някога си я обичал....Но си го написал хубаво!!
  • Тежки думи...тъжно ми стана...
  • Гневен си!Укроти го!
    Иначе стихът ми хареса!

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...