Върви си!

19 дек. 2008 г., 22:00

Поэзия

977 1 2

Сбогом! Това е краят! Върви си!

Какво чакаш? Защо стоиш като закован!

Казах ти! Трябва да бягаш!

Само болка и мъка те чака с мен!

Хайде! Вратата отваряш!

Но пак не тръгваш сега!

Защо? Какво чакаш?

Подканям те... и минаваш през тази врата!

На двора се спираш и гледаш нагоре!

А от прозореца гледам те аз!

Какво чакаш? Сълзите ми ли те спират?

Това ли? Тръгвай сега!

И ето... ти тръгваш...

Минаваш бавно през пустия двор...

Обръщаш се, махаш за сбогом!

Чувствам се слаба, туй беше моят погром!