Върви си!
Сбогом! Това е краят! Върви си!
Какво чакаш? Защо стоиш като закован!
Казах ти! Трябва да бягаш!
Само болка и мъка те чака с мен!
Хайде! Вратата отваряш!
Но пак не тръгваш сега!
Защо? Какво чакаш?
Подканям те... и минаваш през тази врата!
На двора се спираш и гледаш нагоре!
А от прозореца гледам те аз!
Какво чакаш? Сълзите ми ли те спират?
Това ли? Тръгвай сега!
И ето... ти тръгваш...
Минаваш бавно през пустия двор...
Обръщаш се, махаш за сбогом!
Чувствам се слаба, туй беше моят погром!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Сладурркатта Всички права запазени
