Dec 19, 2008, 10:00 PM

Върви си!

  Poetry
1.3K 1 2

 

Сбогом! Това е краят! Върви си!

Какво чакаш? Защо стоиш като закован!

Казах ти! Трябва да бягаш!

Само болка и мъка те чака с мен!

Хайде! Вратата отваряш!

Но пак не тръгваш сега!

Защо? Какво чакаш?

Подканям те... и минаваш през тази врата!

На двора се спираш и гледаш нагоре!

А от прозореца гледам те аз!

Какво чакаш? Сълзите ми ли те спират?

Това ли? Тръгвай сега!

И ето... ти тръгваш...

Минаваш бавно през пустия двор...

Обръщаш се, махаш за сбогом!

Чувствам се слаба, туй беше моят погром!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Сладурркатта All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...