Вървим
859
0
0
Вървиме ръка за ръка,
на хиляди мили от себе си.
Пътят разпръсква тъга,
а очите прегръщат небето им.
Вървиме ръка за ръка
в сивотата на цветния ден -
родили нова мечта,
пък загубили време за нея.
Не вървим.Носи ни времето
натежало от нашия страх.
Не летим... закърняват крилете.
Но се раждаме с изгрева... пак.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Шопландия Софийска Все права защищены
