Вървим
858
0
0
Вървиме ръка за ръка,
на хиляди мили от себе си.
Пътят разпръсква тъга,
а очите прегръщат небето им.
Вървиме ръка за ръка
в сивотата на цветния ден -
родили нова мечта,
пък загубили време за нея.
Не вървим.Носи ни времето
натежало от нашия страх.
Не летим... закърняват крилете.
Но се раждаме с изгрева... пак.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Шопландия Софийска Todos los derechos reservados
