Чувствам нещо особено - ала и приятно.
И внезапно решавам да тръгна към Теб.
Ала не зная - кога ще се върна обратно.
И дали ще прекося планини или степ.
Търся нещо - дето и аз не зная какво е.
Но усещам - насочва ме мене свят глас.
От стените потъмнели ме гледат икони.
И очите им казват: "Ти идваш при нас."
Знам, че ти си моя път - във безпътието.
И със Теб в сърцето не е дълга нощта.
Аз към Тебе вървя и усещам безмълвието.
И изписвам все нови и нови листа. ...