Вървя към Теб
Чувствам нещо особено - ала и приятно.
И внезапно решавам да тръгна към Теб.
Ала не зная - кога ще се върна обратно.
И дали ще прекося планини или степ.
Търся нещо - дето и аз не зная какво е.
Но усещам - насочва ме мене свят глас.
От стените потъмнели ме гледат икони.
И очите им казват: "Ти идваш при нас."
Знам, че ти си моя път - във безпътието.
И със Теб в сърцето не е дълга нощта.
Аз към Тебе вървя и усещам безмълвието.
И изписвам все нови и нови листа.
Моите думи едва ли са толкова поетични.
А целта ми е сякаш онова селце...
Вярвам искрено - макар и не фанатично.
Вярвам в Теб с цялото си сърце.
Търся те - и ето че постигам прозрението.
Търся себе си - и ще се осъзная аз.
Светлината приел съм и това е спасението.
Но за всичко идва свой ден и час.
Знам, че Ти непрекъснато ми помагаш.
Чувствам - как се променям и ставам нов.
И в усмивката твоя - тъй мъдра и блага
пращаш ми вяра, надежда и любов.
© Стефан Янев All rights reserved.
