Вървя подир небесния светлик

30 авг. 2024 г., 15:49

Поэзия

118 3 2

ВЪРВЯ ПОДИР НЕБЕСНИЯ СВЕТЛИК

... щом вятърът засвири на дудук през листопада – жълта пашпалига,

в изкъртения дънер – гнил чурук, светулките прощално ми намигат,

и – щом се просне първата слана – фъндъци вълна, свлечена от хурка,

и с поглед благ сподири ме сърна, и таралеж след миг ми изтопурка,

в стърнищата денят ли ме отвя, търкулнат трън в едно валмо бодили? –

и аз ли? – в сиротинките-нивя – сял вятър! – жънах цял живот осили,

прощалните ми радости са кът! – не скътах нито злато, нито сърма,

и ще си грохна някой ден на път, душа протегнал, за да ви прегърна,

вървя подир небесния светлик към зимата – по туфи мъх и лишей...

И благославям всеки светъл миг, що Бог ми го изпраща, за да дишам.