Вървях по твоите стъпки
Видях те в утро нежно,
с поглед изпих те на глътки
и жаден останах си вечно.
С мисъл докосвах те тайно
и ходех по твоите стъпки
безспир в полето безкрайно.
В късен следобед си нежност,
която попивам с устни
и пия от от твоята свежест.
А вечер си спомен изваян,
в който мечтите изкусни
поемат по пътя безкраен.
Златко Станоев
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Златко Станоев Все права защищены
