Видях те в утро нежно,
с поглед изпих те на глътки
и жаден останах си вечно.
С мисъл докосвах те тайно
и ходех по твоите стъпки
безспир в полето безкрайно.
В късен следобед си нежност,
която попивам с устни
и пия от от твоята свежест.
А вечер си спомен изваян,
в който мечтите изкусни
поемат по пътя безкраен.
Златко Станоев
© Златко Станоев All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
