Вървях по твоите стъпки

Видях те в утро нежно,

с поглед изпих те на глътки

и жаден останах си вечно.

С мисъл докосвах те тайно

и ходех по твоите стъпки

безспир в полето безкрайно.

В късен следобед си нежност,

която попивам с устни

и пия  от от твоята свежест.

А вечер си спомен изваян,

в който мечтите изкусни 

поемат по пътя безкраен.

              Златко Станоев