27 мая 2012 г., 11:26

Във черно и бяло си

1.1K 0 3

Във черно и бяло си.

С обувчици готини.

Прическа и мъничко грим.

 

Усмихваш се хубавко.

Говориш уверено.

И някак го правиш със стил.

 

Общуваш  без намеци.

И винаги права си.

Самата излъчваш контрол.

 

Познаваш околните.

Живота, нещата и нормите.

Дори си видяла и Нил.

 

А вечер в завивките,

oнези, най-белите,

сънуваш страхотни неща.

 

Морета и кораби,

и хора, и твари, и плажове.

И пак е дошла сутринта.

 

Пясък в пустинята

раздвижен, изтласкан от спомена.

Покрива там  бели мечти.

 

Шармантра си, мила си,

изискана. В черно и бяло.

С обувчици мънички. Ти.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Иван Иванов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....