17 сент. 2004 г., 13:20

Във Душата

1.8K 0 2
 Аз толкова те чаках,но ти не ме разбра,
 за цял един живот от радост,от тъга;
 дали ти липсвам или думи са това-
 продължавам да те чакам,теб съдба.

 Аз бях високо на далеч ,над всичко
 по света,но там не чуха мойта реч
 и моята земя,стовари се в краката
 ми,защото исках свобода-да полетя.

 Аз търсех те навсякъде,и не открих
 следа,ти била си навсякъде,на слова
 и на дела,а вятърът отвял е спомена
 и ти остана,там,във моята душа;-
 където не потърсих ,а те имам!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Антон Кънчев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • ЧУДЕСЕН СТИХ ! ПОЗДРАВ !
  • ми...аз останах без думи...то просто не може да се опише настроението след прочитането на стихотворението...а да кажа,че е красиво,не е достатъчно...може би..."вълшебно" в буквалния смисъл!!!

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...