Kantonimed (Антон Кънчев)
23 18
17.09.2004 г., 13:20 ч.

Във Душата 

  Поезия
1311 0 2
 Аз толкова те чаках,но ти не ме разбра,
 за цял един живот от радост,от тъга;
 дали ти липсвам или думи са това-
 продължавам да те чакам,теб съдба.

 Аз бях високо на далеч ,над всичко
 по света,но там не чуха мойта реч
 и моята земя,стовари се в краката
 ми,защото исках свобода-да полетя.

 Аз търсех те навсякъде,и не открих
 следа,ти била си навсякъде,на слова
 и на дела,а вятърът отвял е спомена
 и ти остана,там,във моята душа;-
 където не потърсих ,а те имам!

© Антон Кънчев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • ЧУДЕСЕН СТИХ ! ПОЗДРАВ !
  • ми...аз останах без думи...то просто не може да се опише настроението след прочитането на стихотворението...а да кажа,че е красиво,не е достатъчно...може би..."вълшебно" в буквалния смисъл!!!
Предложения
: ??:??