17.09.2004 г., 13:20

Във Душата

1.8K 0 2
 Аз толкова те чаках,но ти не ме разбра,
 за цял един живот от радост,от тъга;
 дали ти липсвам или думи са това-
 продължавам да те чакам,теб съдба.

 Аз бях високо на далеч ,над всичко
 по света,но там не чуха мойта реч
 и моята земя,стовари се в краката
 ми,защото исках свобода-да полетя.

 Аз търсех те навсякъде,и не открих
 следа,ти била си навсякъде,на слова
 и на дела,а вятърът отвял е спомена
 и ти остана,там,във моята душа;-
 където не потърсих ,а те имам!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Антон Кънчев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • ЧУДЕСЕН СТИХ ! ПОЗДРАВ !
  • ми...аз останах без думи...то просто не може да се опише настроението след прочитането на стихотворението...а да кажа,че е красиво,не е достатъчно...може би..."вълшебно" в буквалния смисъл!!!

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...