12 февр. 2013 г., 12:32  

Във името на любовта

1.3K 1 10
Писна ми да бъда мъж, когато ясно си личи, че съм жена! Щом затъне връзката ни в блато, пак разчиташ аз да я спася. Щом утихне вятърът в платната - все от мене става капитан. Плащам и за двама ни цената, без да се оплаквам. Но не знам колко още могат да те носят крехките ми женски рамене. Пак ли ще бездействаш, е въпроса! Мъж бъди и ти веднъж поне. Искам от сърце да се наплача, искам в някой ъгъл да се свра... Ти да се раздаваш - до петаче - в името на мен и любовта. Искам да съм слаба и страхлива! Само че допусна ли това, знам че още днес ще си отида...   Трябва да съм мъж! Но докога?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Васка Мадарова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • И аз така искам поне веднъж да си позволя да съм слаба и страхлива... Но както е тръгнало, надали ще е в този живот.
  • Благодаря, че бяхте тук!
  • Тръгнеш ли по този път, връщане няма. Май ще трябва да си намериш някой, който може да е мъж повече от теб
  • Този стих те грабва от първо четене.Много ми хареса.
  • Наплачи се и виж какво ще се получи!Може пък да се получи още по-добър стих!

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...