Във името на любовта
Писна ми да бъда мъж, когато
ясно си личи, че съм жена!
Щом затъне връзката ни в блато,
пак разчиташ аз да я спася.
Щом утихне вятърът в платната -
все от мене става капитан.
Плащам и за двама ни цената,
без да се оплаквам. Но не знам
колко още могат да те носят
крехките ми женски рамене.
Пак ли ще бездействаш, е въпроса!
Мъж бъди и ти веднъж поне.
Искам от сърце да се наплача,
искам в някой ъгъл да се свра...
Ти да се раздаваш - до петаче -
в името на мен и любовта.
Искам да съм слаба и страхлива!
Само че допусна ли това,
знам че още днес ще си отида...
Трябва да съм мъж! Но докога?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Васка Мадарова Всички права запазени
