13 мар. 2011 г., 08:57

Във редици построени

490 0 0

"Във редици построени"

Обречени на гладна смърт деца,
в очите им невинни чете се болката,
небето е пробила кървава луна -
знак, че идва краят,
краят на обляната в сълзи Земя...
*                      *                      * Накъде отива този
грозен, черен, робски свят?
Мисълта убиват с дози,
брат изправят срещу брат!

Политици-кукловоди
във игра пионки водят,
лъжат, бият и крадат -
терор над нашата съдба.

Във редици сме строени -
черни и окървавени,
зла машина за пари
командва наш'те сиви дни.

Грозни, алчни и студени,
ледени като смъртта -
сякаш всички сме родени
с празни, каменни сърца.

И без звук, без ропот даже,
ний машината въртим,
няма ли един да каже :
"Днес натам не ще вървим!"

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Задгробник Евотош Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...