27 апр. 2012 г., 15:33

Възбуда

2.2K 2 0

Докосни ме, влажна съм, паря.

Очите са мокри, когато цялата кожа изгаря.

Докосни ме, треперя, копнея за страст -

робиня безплътна под твоята власт.

 

Докосни ме с ледени устни,

лед е сърцето ти, лед са ръцете.

Рисувай със скреж по моето тяло,

превърни цветовете ми в самотното бяло!

 

Докосни ме, вече не паря,

крехка съм, нежно до тебе догарям.

Докосни ме с очи мълчаливи,

нямам нужда от думи лъжливи.

 

Тръгни си, не искам дори да те прегърна,

помни как огъня в лед го превърна!

Тръгни си, аз съм само с име Лолита,

а ти си сън и само възбуда.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Тина Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...