11 июн. 2016 г., 15:22

...Споделена въздишка...

530 0 2

...Споделена въздишка...

 

Докоснати погледи,

споделена въздишка,

да усетя дъха ти,

душата си в твоята...;

Житейска милувка...

трептящи сълзите ни,
преплетени в една посока 

осмислящи животите ни...:

Отразява ме, любими 

твоята детска усмивка

радостта е тя в сърцето

ела пак да помилвам

тази наша прегръдка...;

Свързани съдбите ни

несломимо и неразделно 

неутолими са устните ни

следвани винаги

от ментов аромат

и завладяващ цвят от рози...;

***

Целувките и са тези

които ще ни помнят

любовта без смърт

и без амнезия, която

никога не ще забравим...!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Лили Вълчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря...!
  • Толкова е завладяващо и истинско, че все едно виждам тази въздишка и мога да усетя поне малко от тези чувства...
    Пишеш невероятно...! И изпитваш живота по този начин...това си личи, когато човек твори или прави, каквото и да e. Поздравления, Кали!

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...