Опитвам се полекичка да дишам,
но въздухът в гърдите ми е буря.
Ето, че отново стих за тебе пиша,
за това как искам тихо да те чуя...
Самотата ми виновна е, аз зная.
И това, че липсваш ми ужасно ти...
Обичта си плаха искам да призная,
родена в трудните и страшни дни.
Не знам дали ще ми повярваш...
Но знам със сигурност, че е така!
За поредна глътка ти ми трябваш,
за да прогониш моята сега тъга... ...