Възел
Възел
Лоши спомени зад мене оставих.
Злите думи просто забравих.
И се питам какво ми остана?
Как, какво? Аз и ти. Ние. Двама.
Настоящите, дребни тревоги
ще реша, зная. Знам, че го мога,
ала с теб. И във тебе се вричам.
Но защо, теб до болка обичам?
И защо е така, аз не зная.
Но така ще е, зная, до края!
Тоз въпрос е на възел завързан
и не може да бъде развързан.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мари Елен- Даниела Стамова Все права защищены
