19 дек. 2010 г., 01:14

Възкръснах

721 0 1

 

Умирах, когато страхът ме изяждаше,         

в тъмната празна нощ,             

умирах, когато гръм удареше          

и разкъсваше мрака със мощ.

 

Умирах, когато очи ме преследваха,             

дебнещи моя запад,                      

умирах, когато ръце ме дърпаха,    

провлачвайки ме в кошмарен ад.

 

Умирах, когато гласове шептяха,             

мръсни - бездушни слова,         

умирах, когато камбани кънтяха               

и всеки звън бе моя молба.

 

Възкръснах от мига, в който те видях,         

отблъсна страха ми надалече...               

Възкръснах... умираща бях,      

а сега съм безстрашна вече.     

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Елeна Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря сърдечно на
    nininini (Нина Иванова)
    жарава (Веска )

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...