Умирах, когато страхът ме изяждаше,         

в тъмната празна нощ,             

умирах, когато гръм удареше          

и разкъсваше мрака със мощ.

Умирах, когато очи ме преследваха,             

дебнещи моя запад,                      

умирах, когато ръце ме дърпаха,    

провлачвайки ме в кошмарен ад.

Умирах, когато гласове шептяха,             

мръсни - бездушни слова,         

умирах, когато камбани кънтяха               

и всеки звън бе моя молба.

Възкръснах от мига, в който те видях,         

отблъсна страха ми надалече...               

Възкръснах... умираща бях,      

а сега съм безстрашна вече.