ВЪЗКРЪСВАНЕТО НА ПЕПЕРУДИТЕ
Моля ви, почакайте за малко.
Защо ли, искам нещо да ви кажа.
И щраквам електронната запалка,
опърлила сърцето на етажи.
От огъня, роден фалшиво,
се пали само някакъв анфас
и всичко струва ни горчиво,
и трудно мислене на глас.
Защото вземат ни за луди,
обграждат ни със грижи и любов,
и ставаме като в хербарий – пеперуди,
забодени, надписани след лов.
Учудват се на туй, че няма шарки.
Двусмислено повдигат раменете,
а бяха толкова красиви, ярки.
Защо сега ги няма цветовете?
О, стойте, чакайте за миг.
Сега! За после ще е късно.
И се откъсва от албума вик:
ОТ УТРЕ ПЕПЕРУДИ ТЕ ВЪЗКРЪСВАТ!!!
© Валентин Иванов Все права защищены