17 sept 2010, 10:55

Възкръсването на пеперудите

  Poesía » Otra
768 0 2

ВЪЗКРЪСВАНЕТО НА ПЕПЕРУДИТЕ

 

Моля ви, почакайте за малко.

Защо ли, искам нещо да ви кажа.

И щраквам електронната запалка,

опърлила сърцето на етажи.

 

От огъня, роден фалшиво,

се пали само някакъв анфас

и всичко струва ни горчиво,

и трудно мислене на глас.

 

Защото вземат ни за луди,

обграждат ни със грижи и любов,

и ставаме като в хербарий – пеперуди,

забодени, надписани след лов.

 

Учудват се на туй, че няма шарки.

Двусмислено повдигат раменете,

а бяха толкова красиви, ярки.

Защо сега ги няма цветовете?

 

О, стойте, чакайте за миг.

Сега! За после ще е късно.

И се откъсва от албума вик:

ОТ УТРЕ ПЕПЕРУДИ ТЕ  ВЪЗКРЪСВАТ!!!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентин Иванов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...