17 sept 2010, 10:55

Възкръсването на пеперудите

  Poesía » Otra
767 0 2

ВЪЗКРЪСВАНЕТО НА ПЕПЕРУДИТЕ

 

Моля ви, почакайте за малко.

Защо ли, искам нещо да ви кажа.

И щраквам електронната запалка,

опърлила сърцето на етажи.

 

От огъня, роден фалшиво,

се пали само някакъв анфас

и всичко струва ни горчиво,

и трудно мислене на глас.

 

Защото вземат ни за луди,

обграждат ни със грижи и любов,

и ставаме като в хербарий – пеперуди,

забодени, надписани след лов.

 

Учудват се на туй, че няма шарки.

Двусмислено повдигат раменете,

а бяха толкова красиви, ярки.

Защо сега ги няма цветовете?

 

О, стойте, чакайте за миг.

Сега! За после ще е късно.

И се откъсва от албума вик:

ОТ УТРЕ ПЕПЕРУДИ ТЕ  ВЪЗКРЪСВАТ!!!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентин Иванов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...