Възможен сън...
Добре дошъл в самотната тъга.
Не е бездомна - замък построи си -
с бодлива тел, отровена сълза...
Три кожи смъкна от гърба си.
От първата скрои си маска,
емоции отзад прибра
и ето, че раздава ласки
и възхвалява глупостта.
За ръкавици втората послужи -
да скрие изранените ръце
с които всяка нощ
(възможно е в съня си)
изкачва зидове бодлива тел.
Обувки с третата създаде -
крила надежда и любов.
От самотата да избяга
в единствената бяла нощ.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Шопландия Софийска Все права защищены
Благодаря!!!
