5 авг. 2008 г., 17:04
Възможен сън...
Добре дошъл в самотната тъга.
Не е бездомна - замък построи си -
с бодлива тел, отровена сълза...
Три кожи смъкна от гърба си.
От първата скрои си маска,
емоции отзад прибра
и ето, че раздава ласки
и възхвалява глупостта.
За ръкавици втората послужи -
да скрие изранените ръце
с които всяка нощ
(възможно е в съня си)
изкачва зидове бодлива тел.
Обувки с третата създаде -
крила надежда и любов.
От самотата да избяга
в единствената бяла нощ.
© Шопландия Софийска Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
-
супер
-
"От първата скрои си маска,
емоции отзад прибра
и ето, че раздава ласки
и възхвалява глупостта."
Кога сме истински? Дали зад маската,
която сме нахлузили от гордост...
На колене пред музата на самотата.
Или в прегръдките на безизходицата...
Аплодирам!Замисли ме!
-
Поздравления!
-
Много ми хареса!
Поздравявам те! -
понякога и три кожи не стигат...трогна ме...
с обич, Шопче.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
която сме нахлузили от гордост...
На колене пред музата на самотата.
Или в прегръдките на безизходицата... "
Кога сме истински?Дали пред болката
прегърбена в измислени борби?
Оставени сами пред огледалото...
Успяваме ли вечер да заспим?