Aug 5, 2008, 5:04 PM

Възможен сън...

  Poetry » Other
693 0 6

Добре дошъл в самотната тъга.
Не е бездомна - замък построи си -
с бодлива тел, отровена сълза...
Три кожи смъкна от гърба си.
От първата скрои си маска,
емоции отзад  прибра
и ето, че раздава ласки
и възхвалява глупостта.
За ръкавици втората послужи -
да скрие изранените ръце
с които всяка нощ
(възможно е в съня си)
изкачва зидове бодлива тел.
Обувки с третата създаде -
крила надежда и любов.
От самотата да избяга
в единствената бяла нощ.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Шопландия Софийска All rights reserved.

Comments

Comments

  • "Кога сме истински? Дали зад маската,
    която сме нахлузили от гордост...
    На колене пред музата на самотата.
    Или в прегръдките на безизходицата... "

    Кога сме истински?Дали пред болката
    прегърбена в измислени борби?
    Оставени сами пред огледалото...
    Успяваме ли вечер да заспим?
    Благодаря!!!
  • супер
  • "От първата скрои си маска,
    емоции отзад прибра
    и ето, че раздава ласки
    и възхвалява глупостта."

    Кога сме истински? Дали зад маската,
    която сме нахлузили от гордост...
    На колене пред музата на самотата.
    Или в прегръдките на безизходицата...

    Аплодирам!Замисли ме!

  • Поздравления!
  • Много ми хареса!
    Поздравявам те!

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...