Добре дошъл в самотната тъга.
Не е бездомна - замък построи си -
с бодлива тел, отровена сълза...
Три кожи смъкна от гърба си.
От първата скрои си маска,
емоции отзад прибра
и ето, че раздава ласки
и възхвалява глупостта.
За ръкавици втората послужи -
да скрие изранените ръце
с които всяка нощ
(възможно е в съня си)
изкачва зидове бодлива тел.
Обувки с третата създаде -
крила надежда и любов.
От самотата да избяга
в единствената бяла нощ.
© Шопландия Софийска All rights reserved.
която сме нахлузили от гордост...
На колене пред музата на самотата.
Или в прегръдките на безизходицата... "
Кога сме истински?Дали пред болката
прегърбена в измислени борби?
Оставени сами пред огледалото...
Успяваме ли вечер да заспим?
Благодаря!!!