5 ago 2008, 17:04

Възможен сън... 

  Poesía » Otra
518 0 6

Добре дошъл в самотната тъга.
Не е бездомна - замък построи си -
с бодлива тел, отровена сълза...
Три кожи смъкна от гърба си.
От първата скрои си маска,
емоции отзад  прибра
и ето, че раздава ласки
и възхвалява глупостта.
За ръкавици втората послужи -
да скрие изранените ръце
с които всяка нощ
(възможно е в съня си)
изкачва зидове бодлива тел.
Обувки с третата създаде -
крила надежда и любов.
От самотата да избяга
в единствената бяла нощ.

© Шопландия Софийска Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • "Кога сме истински? Дали зад маската,
    която сме нахлузили от гордост...
    На колене пред музата на самотата.
    Или в прегръдките на безизходицата... "

    Кога сме истински?Дали пред болката
    прегърбена в измислени борби?
    Оставени сами пред огледалото...
    Успяваме ли вечер да заспим?
    Благодаря!!!
  • супер
  • "От първата скрои си маска,
    емоции отзад прибра
    и ето, че раздава ласки
    и възхвалява глупостта."

    Кога сме истински? Дали зад маската,
    която сме нахлузили от гордост...
    На колене пред музата на самотата.
    Или в прегръдките на безизходицата...

    Аплодирам!Замисли ме!

  • Поздравления!
  • Много ми хареса!
    Поздравявам те!
  • понякога и три кожи не стигат...трогна ме...
    с обич, Шопче.
Propuestas
: ??:??