25 нояб. 2008 г., 19:11

Възрасти...

Поэзия

973 0 25

Кармично свързване
от гузни разстояния наднича.
Намига ни със есенни звезди.
А ние в пъзели се крием,
вместо да обичаме.
Не искаме искра да се роди.
Препъваме се в срам.
Обрулени, душите свикнаха
да оправдават всичко с възрастта...

А нощем в звезден храм
море ридае нежни стихове,
целунато от влюбена луна...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

doreto66 (Дора Павлова)

Чудно!

2008-11-26T12:22:34+02:00
mariniki (Магдалена Костадинова)

и вярно...и толкова красиво...особено финалът...
прегръщам те, Ена ...с много обич.

2008-11-26T11:51:05+02:00
Djein_Ear (Евгения Тодорова)

"А нощем в звезден храм
море ридае нежни стихове,
целунато от влюбена луна..."
Красиво е Ена!
Поздрав!

2008-11-25T23:21:06+02:00
lovestory (Виктория)

"море ридае нежни стихове,
целунато от влюбена луна..."- представям си го, толкова е красиво!

2008-11-25T23:15:59+02:00
Победител (Васил Георгиев)

Поздрави за чудесния стих, Ена!

2008-11-25T22:26:09+02:00