Възторжено
Лято,
оседлай
душата ми,
и я яхни,
и запрепускай
с нея,
и
нека станете
побратими,
и „Аз...“ -
да каже тя -
„ ...пред теб благоговея!“
Лято,
оседлай ми
същността
за колкото напред небето
позволи
лета!
А сетне
в друго измерение
ти - лято, пак да си ми въжделение!
Но днес, когато твоят Божи зной въвлича
в наздравица сърца, душѝ и сетива,
възторжено пред тебе коленича
и за любов и мир чрез теб света зова!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Стоян Минев Все права защищены
Произведение участвует в конкурсе: