30 июл. 2022 г., 21:34

Възторжено

818 0 0

Лято,

оседлай

душата ми,

 

и я яхни,

и запрепускай 

с нея,

 

и

нека станете

побратими,

 

и „Аз...“ - 

да каже тя -

„ ...пред теб благоговея!“

 

Лято,

оседлай ми

същността

 

за колкото напред небето

позволи

лета!

 

А сетне 

в друго измерение

ти - лято, пак да си ми въжделение!

 

Но днес, когато твоят Божи зной въвлича

в наздравица сърца, душѝ и сетива,

възторжено пред тебе коленича

и за любов и мир чрез теб света зова!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Стоян Минев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...