Възторжено

Лято,

оседлай

душата ми,

и я яхни,

и запрепускай 

с нея,

и

нека станете

побратими,

и „Аз...“ - 

да каже тя -

„ ...пред теб благоговея!“

Лято,

оседлай ми

същността

за колкото напред небето

позволи

лета!

А сетне 

в друго измерение

ти - лято, пак да си ми въжделение!

Но днес, когато твоят Божи зной въвлича

в наздравица сърца, душѝ и сетива,

възторжено пред тебе коленича

и за любов и мир чрез теб света зова!