4 мар. 2016 г., 18:57

Взаимната раздяла

519 0 7

Така се стекоха нещата,

че няма смисъл да вървим.

Да пренебрегнем суетата

и в брака да се разделим.

 

Последна чаша да изпием...

Горчивото да отделим.

Сълзите нека да измием

и спомена да разделим.

 

И ти във мене да останеш,

и аз във тебе та съм тих.

До друго рамо да застанеш,

а аз да се превърна в стих.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Никола Апостолов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Иржи /Ирина Филипова/Хареса ми!Аз пиша малко и повече от първо лице,но за мен имат стойност само стихове в мерена реч.Хареса ми съдържанието,макар,че на днешно време липсва цивилизованост в много неща...
  • Благодаря, Приятели! Приятно ми е да чета такива коментари и оценки!
    Поздрави от мен и ви желая хубави празници!
  • Тъгата ражда и хубави стихове!
  • Пишеш красиво, дори и за тъжните неща!
  • Пишеш красиво, дори и за тъжните неща!

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...